31 дек. 2011 г., 16:02

Дон Кихот

1.6K 0 0

По кой ли път е тръгнал Дон Кихот,

макар и сам, без стража и народ?

Обърквал ли е често пътя на мечтата

с кръстопътя на съдбата?

 

Питал ли се е къде отива,

дори изгубен в мрачна зима?

И тъжни песни надали е пял,

даже конят му да е умрял?

 

Но когато рядко се прибирал,

може би сълзи в шепа е събирал.

Топла свещ стопява слабото му тяло

и всеки път започва отначало.

 

Тази карта, начертана с вар,

изчезва лесно като снощна жар.

Но той продължил да я чертае

и плетка от илюзии тя знае.

 

Дали се чувствам като Дон Кихот,

понеже често давам заден ход?

Безсмислени усилия за всякакви неща,

за да видя само малко...

... светлина.

И чупя ли напразно рицарски доспехи,

за да видят моите мънички успехи?

Имам ли оръженосец на магаре,

когато самата аз не нося сабя?

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Нецова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...