По кой ли път е тръгнал Дон Кихот,

макар и сам, без стража и народ?

Обърквал ли е често пътя на мечтата

с кръстопътя на съдбата?

Питал ли се е къде отива,

дори изгубен в мрачна зима?

И тъжни песни надали е пял,

даже конят му да е умрял?

Но когато рядко се прибирал,

може би сълзи в шепа е събирал.

Топла свещ стопява слабото му тяло

и всеки път започва отначало.

Тази карта, начертана с вар,

изчезва лесно като снощна жар.

Но той продължил да я чертае

и плетка от илюзии тя знае.

Дали се чувствам като Дон Кихот,

понеже често давам заден ход?

Безсмислени усилия за всякакви неща,

за да видя само малко...

... светлина.

И чупя ли напразно рицарски доспехи,

за да видят моите мънички успехи?

Имам ли оръженосец на магаре,

когато самата аз не нося сабя?