Дон Кихот
По кой ли път е тръгнал Дон Кихот,
макар и сам, без стража и народ?
Обърквал ли е често пътя на мечтата
с кръстопътя на съдбата?
Питал ли се е къде отива,
дори изгубен в мрачна зима?
И тъжни песни надали е пял,
даже конят му да е умрял?
Но когато рядко се прибирал,
може би сълзи в шепа е събирал.
Топла свещ стопява слабото му тяло
и всеки път започва отначало.
Тази карта, начертана с вар,
изчезва лесно като снощна жар.
Но той продължил да я чертае
и плетка от илюзии тя знае.
Дали се чувствам като Дон Кихот,
понеже често давам заден ход?
Безсмислени усилия за всякакви неща,
за да видя само малко...
... светлина.
И чупя ли напразно рицарски доспехи,
за да видят моите мънички успехи?
Имам ли оръженосец на магаре,
когато самата аз не нося сабя?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Нецова Всички права запазени