Вчера за домашно класният ни каза

да изваем с Панчо Дон Кихот в метал.

Обясни накратко, с лаконична фраза,

тук, във кабинета да стои в ръст цял.

За крака сглобихме чет'ри  мотовилки,

взети от битака, ние знаем как.

Туба от бензин пък, хванахме с две шпилки –

торс, а за главата – тенджера с капак.

В нея, за очите, дупки две пробихме,

а за нос увисна скоба от магнит.

После за ушите две лъжици свихме

да улавя в грешки даскал – историк.

С флекса мой „Макита” резнахме отвора

и уста оформих с кръглата пила.

Заварих му зъби – клинци за подкова,

за да плаши в боя вятърни крила.

Пръстите изваях от стебла сопапни,

за ръце послужи старият улук,

Лакъти – кардани от Москвича скапан –

да развърта меча в Сервантесов дух.

Щита му изрязах от тавата медна,

копие блестящо – щик от Манлихер,

трендафори с двата шипа, за победно

Росинант да шпори срещу призрак чер.

Пръснахме със шпрея Дон Кихот – Ла Манча,

с помощта на Панчо постамент скрепих.

Оживя героят и разкърши ханша,

там, във кабинета, в ъгъла му тих.