23 февр. 2016 г., 20:50

Дон Кихот де Ла Манча

773 0 0

Вчера за домашно класният ни каза

да изваем с Панчо Дон Кихот в метал.

Обясни накратко, с лаконична фраза,

тук, във кабинета да стои в ръст цял.

 

За крака сглобихме чет'ри  мотовилки,

взети от битака, ние знаем как.

Туба от бензин пък, хванахме с две шпилки –

торс, а за главата – тенджера с капак.

 

В нея, за очите, дупки две пробихме,

а за нос увисна скоба от магнит.

После за ушите две лъжици свихме

да улавя в грешки даскал – историк.

 

С флекса мой „Макита” резнахме отвора

и уста оформих с кръглата пила.

Заварих му зъби – клинци за подкова,

за да плаши в боя вятърни крила.

 

Пръстите изваях от стебла сопапни,

за ръце послужи старият улук,

Лакъти – кардани от Москвича скапан –

да развърта меча в Сервантесов дух.

 

Щита му изрязах от тавата медна,

копие блестящо – щик от Манлихер,

трендафори с двата шипа, за победно

Росинант да шпори срещу призрак чер.

 

Пръснахме със шпрея Дон Кихот – Ла Манча,

с помощта на Панчо постамент скрепих.

Оживя героят и разкърши ханша,

там, във кабинета, в ъгъла му тих.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...