Feb 23, 2016, 8:50 PM

Дон Кихот де Ла Манча

  Poetry
772 0 0

Вчера за домашно класният ни каза

да изваем с Панчо Дон Кихот в метал.

Обясни накратко, с лаконична фраза,

тук, във кабинета да стои в ръст цял.

 

За крака сглобихме чет'ри  мотовилки,

взети от битака, ние знаем как.

Туба от бензин пък, хванахме с две шпилки –

торс, а за главата – тенджера с капак.

 

В нея, за очите, дупки две пробихме,

а за нос увисна скоба от магнит.

После за ушите две лъжици свихме

да улавя в грешки даскал – историк.

 

С флекса мой „Макита” резнахме отвора

и уста оформих с кръглата пила.

Заварих му зъби – клинци за подкова,

за да плаши в боя вятърни крила.

 

Пръстите изваях от стебла сопапни,

за ръце послужи старият улук,

Лакъти – кардани от Москвича скапан –

да развърта меча в Сервантесов дух.

 

Щита му изрязах от тавата медна,

копие блестящо – щик от Манлихер,

трендафори с двата шипа, за победно

Росинант да шпори срещу призрак чер.

 

Пръснахме със шпрея Дон Кихот – Ла Манча,

с помощта на Панчо постамент скрепих.

Оживя героят и разкърши ханша,

там, във кабинета, в ъгъла му тих.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...