11 jun 2008, 2:01

Дописване на повестта

  Poesía » Civil
771 0 6

                                           Дописване на повестта

                                                                                              (по Ат.Далчев)

                                                                                     (посветено на моя приятел Жани)

                          През двадесет и пета,

написа ти, поете,

повест за пустеещите къщи,

със заключени прозорци и врати.

На вратата - листът със словата:

- "Стопанинът замина за Америка".

 

                    Сега почти е две и пета.

И пак прозорците чернеят заковани.

 Черна и заключена вратата.

             На вратата - некролог.

До него - листът със словата:

- "Стопанинът замина за Испания"

- това написал го е младия

и с пирон го заковал.

 

                      Баща погребал,

                       Майка поменал,

най-свидното в торбата той събрал

и пътя си поел с душа на възел вързана.

                    И неведнъж там цъфваха градините,

и неведнъж плод там натежа,

но нямаше го там стопанина

и радостно не тичаха децата му.

                      През ден там биеше камбана

и старци, дремейки на припек,

спокойно чакаха и своя ред. 

                      Отдавна всички са заминали

и никой сякаш там не се е връщал.

                       Без ни една любов,

                        без ни едно събитие,

                        така догарят дните...

Там само млад е раздавачът

и писмата от Испания.

....................................................................................................................................

Защо наказа ме, поете,

твойта повест аз да прочета

и да й пиша продължение! 

                                                                                  2004г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борислав Пелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...