11 jun 2008, 2:01

Дописване на повестта

  Poesía » Civil
770 0 6

                                           Дописване на повестта

                                                                                              (по Ат.Далчев)

                                                                                     (посветено на моя приятел Жани)

                          През двадесет и пета,

написа ти, поете,

повест за пустеещите къщи,

със заключени прозорци и врати.

На вратата - листът със словата:

- "Стопанинът замина за Америка".

 

                    Сега почти е две и пета.

И пак прозорците чернеят заковани.

 Черна и заключена вратата.

             На вратата - некролог.

До него - листът със словата:

- "Стопанинът замина за Испания"

- това написал го е младия

и с пирон го заковал.

 

                      Баща погребал,

                       Майка поменал,

най-свидното в торбата той събрал

и пътя си поел с душа на възел вързана.

                    И неведнъж там цъфваха градините,

и неведнъж плод там натежа,

но нямаше го там стопанина

и радостно не тичаха децата му.

                      През ден там биеше камбана

и старци, дремейки на припек,

спокойно чакаха и своя ред. 

                      Отдавна всички са заминали

и никой сякаш там не се е връщал.

                       Без ни една любов,

                        без ни едно събитие,

                        така догарят дните...

Там само млад е раздавачът

и писмата от Испания.

....................................................................................................................................

Защо наказа ме, поете,

твойта повест аз да прочета

и да й пиша продължение! 

                                                                                  2004г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борислав Пелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...