Дописване на повестта
(по Ат.Далчев)
(посветено на моя приятел Жани)
През двадесет и пета,
написа ти, поете,
повест за пустеещите къщи,
със заключени прозорци и врати.
На вратата - листът със словата:
- "Стопанинът замина за Америка".
Сега почти е две и пета.
И пак прозорците чернеят заковани.
Черна и заключена вратата.
На вратата - некролог.
До него - листът със словата:
- "Стопанинът замина за Испания"
- това написал го е младия
и с пирон го заковал.
Баща погребал,
Майка поменал,
най-свидното в торбата той събрал
и пътя си поел с душа на възел вързана.
И неведнъж там цъфваха градините,
и неведнъж плод там натежа,
но нямаше го там стопанина
и радостно не тичаха децата му.
През ден там биеше камбана
и старци, дремейки на припек,
спокойно чакаха и своя ред.
Отдавна всички са заминали
и никой сякаш там не се е връщал.
Без ни една любов,
без ни едно събитие,
така догарят дните...
Там само млад е раздавачът
и писмата от Испания.
....................................................................................................................................
Защо наказа ме, поете,
твойта повест аз да прочета
и да й пиша продължение!
2004г.
© Борислав Пелов Всички права запазени