11.06.2008 г., 2:01

Дописване на повестта

768 0 6

                                           Дописване на повестта

                                                                                              (по Ат.Далчев)

                                                                                     (посветено на моя приятел Жани)

                          През двадесет и пета,

написа ти, поете,

повест за пустеещите къщи,

със заключени прозорци и врати.

На вратата - листът със словата:

- "Стопанинът замина за Америка".

 

                    Сега почти е две и пета.

И пак прозорците чернеят заковани.

 Черна и заключена вратата.

             На вратата - некролог.

До него - листът със словата:

- "Стопанинът замина за Испания"

- това написал го е младия

и с пирон го заковал.

 

                      Баща погребал,

                       Майка поменал,

най-свидното в торбата той събрал

и пътя си поел с душа на възел вързана.

                    И неведнъж там цъфваха градините,

и неведнъж плод там натежа,

но нямаше го там стопанина

и радостно не тичаха децата му.

                      През ден там биеше камбана

и старци, дремейки на припек,

спокойно чакаха и своя ред. 

                      Отдавна всички са заминали

и никой сякаш там не се е връщал.

                       Без ни една любов,

                        без ни едно събитие,

                        така догарят дните...

Там само млад е раздавачът

и писмата от Испания.

....................................................................................................................................

Защо наказа ме, поете,

твойта повест аз да прочета

и да й пиша продължение! 

                                                                                  2004г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислав Пелов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...