11 июн. 2008 г., 02:01

Дописване на повестта

765 0 6

                                           Дописване на повестта

                                                                                              (по Ат.Далчев)

                                                                                     (посветено на моя приятел Жани)

                          През двадесет и пета,

написа ти, поете,

повест за пустеещите къщи,

със заключени прозорци и врати.

На вратата - листът със словата:

- "Стопанинът замина за Америка".

 

                    Сега почти е две и пета.

И пак прозорците чернеят заковани.

 Черна и заключена вратата.

             На вратата - некролог.

До него - листът със словата:

- "Стопанинът замина за Испания"

- това написал го е младия

и с пирон го заковал.

 

                      Баща погребал,

                       Майка поменал,

най-свидното в торбата той събрал

и пътя си поел с душа на възел вързана.

                    И неведнъж там цъфваха градините,

и неведнъж плод там натежа,

но нямаше го там стопанина

и радостно не тичаха децата му.

                      През ден там биеше камбана

и старци, дремейки на припек,

спокойно чакаха и своя ред. 

                      Отдавна всички са заминали

и никой сякаш там не се е връщал.

                       Без ни една любов,

                        без ни едно събитие,

                        така догарят дните...

Там само млад е раздавачът

и писмата от Испания.

....................................................................................................................................

Защо наказа ме, поете,

твойта повест аз да прочета

и да й пиша продължение! 

                                                                                  2004г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борислав Пелов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...