Дори без теб... до теб ще вървя
Седя самичка, сълзите преглъщам,
и питам се, с какво те нараних,
и все назад във спомена се връщам,
край теб живях, горях и се открих.
И миг не съжалявам, че те срещнах,
и толкова любов ти подарих,
трептях край аурата ти копнежна,
сърцето ми невинно ти дарих.
Сега боли, но имах ти душата,
приятелство и сила ми дари,
бъди щастлив, красив и за отплата,
сърцето ми завинаги пази.
На никой друг аз няма да го давам,
и пътят земен, все ще извървя,
не съм наивна, знам да се изправям,
дори без теб, до тебе ще вървя.
© Неземна Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря ви!
-
Такава неизживяна силна любов, понякога води до самота.
-
Такава любов не се забравя. Остава, дори да са минали много години. Прекрасно си изразила чувствата си, поздравявам те за стиха! Успех в изправянето и пътя напред!
-
Страхотно е, Неземна! Поздрави!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
