4 июн. 2017 г., 13:37

Дори без теб... до теб ще вървя

1.1K 4 4

 

 

Седя самичка,  сълзите преглъщам,
и питам се,  с какво те нараних,
и все назад във спомена се връщам,
край теб живях, горях и се открих.

И миг не съжалявам, че те срещнах,
и толкова любов ти подарих,
трептях край аурата ти копнежна,
сърцето ми невинно ти дарих.

Сега боли, но имах ти душата,
приятелство и сила ми дари,
бъди щастлив, красив и за отплата,
сърцето ми завинаги пази.

На никой друг аз няма да го давам,
и пътят земен,  все ще извървя,
не съм наивна, знам да се изправям,
дори без теб, до тебе ще вървя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Неземна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви!
  • Такава неизживяна силна любов, понякога води до самота.
  • Такава любов не се забравя. Остава, дори да са минали много години. Прекрасно си изразила чувствата си, поздравявам те за стиха! Успех в изправянето и пътя напред!
  • Страхотно е, Неземна! Поздрави!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...