Jun 4, 2017, 1:37 PM

Дори без теб... до теб ще вървя

  Poetry » Love
1.1K 4 4

 

 

Седя самичка,  сълзите преглъщам,
и питам се,  с какво те нараних,
и все назад във спомена се връщам,
край теб живях, горях и се открих.

И миг не съжалявам, че те срещнах,
и толкова любов ти подарих,
трептях край аурата ти копнежна,
сърцето ми невинно ти дарих.

Сега боли, но имах ти душата,
приятелство и сила ми дари,
бъди щастлив, красив и за отплата,
сърцето ми завинаги пази.

На никой друг аз няма да го давам,
и пътят земен,  все ще извървя,
не съм наивна, знам да се изправям,
дори без теб, до тебе ще вървя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Неземна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви!
  • Такава неизживяна силна любов, понякога води до самота.
  • Такава любов не се забравя. Остава, дори да са минали много години. Прекрасно си изразила чувствата си, поздравявам те за стиха! Успех в изправянето и пътя напред!
  • Страхотно е, Неземна! Поздрави!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...