Jun 4, 2017, 1:37 PM

Дори без теб... до теб ще вървя 

  Poetry » Love
760 4 4

 

 

Седя самичка,  сълзите преглъщам,
и питам се,  с какво те нараних,
и все назад във спомена се връщам,
край теб живях, горях и се открих.

И миг не съжалявам, че те срещнах,
и толкова любов ти подарих,
трептях край аурата ти копнежна,
сърцето ми невинно ти дарих.

Сега боли, но имах ти душата,
приятелство и сила ми дари,
бъди щастлив, красив и за отплата,
сърцето ми завинаги пази.

На никой друг аз няма да го давам,
и пътят земен,  все ще извървя,
не съм наивна, знам да се изправям,
дори без теб, до тебе ще вървя.

© Неземна All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви!
  • Такава неизживяна силна любов, понякога води до самота.
  • Такава любов не се забравя. Остава, дори да са минали много години. Прекрасно си изразила чувствата си, поздравявам те за стиха! Успех в изправянето и пътя напред!
  • Страхотно е, Неземна! Поздрави!
Random works
: ??:??