11 oct 2020, 19:41

Дори да мислиш, че е невъзможно 

  Poesía
514 8 14

Погледна ли на гълъба очите?

Направиш ли го, в тях ще видиш мене.

Крилата му, във полет към мечтите,

разпервам силно с вяра несломена.

 

Цветът му бял нима не ти напомня

душата ми - невинно подарена?

В красивото дихание на спомен

превръщай любовта ни в споделеност.

 

И някога, останеш ли самотен,

изгубен в нощ с разплакана тревожност,

повикай този гълъб. Ще се върна,

дори да мислиш, че е невъзможно!

 

© Цветето Б. Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??