Погледна ли на гълъба очите?
Направиш ли го, в тях ще видиш мене.
Крилата му, във полет към мечтите,
разпервам силно с вяра несломена.
Цветът му бял нима не ти напомня
душата ми - невинно подарена?
В красивото дихание на спомен
превръщай любовта ни в споделеност.
И някога, останеш ли самотен,
изгубен в нощ с разплакана тревожност,
повикай този гълъб. Ще се върна,
дори да мислиш, че е невъзможно!
© Цветето Б. All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
