Дори да мислиш, че е невъзможно
Погледна ли на гълъба очите?
Направиш ли го, в тях ще видиш мене.
Крилата му, във полет към мечтите,
разпервам силно с вяра несломена.
Цветът му бял нима не ти напомня
душата ми - невинно подарена?
В красивото дихание на спомен
превръщай любовта ни в споделеност.
И някога, останеш ли самотен,
изгубен в нощ с разплакана тревожност,
повикай този гълъб. Ще се върна,
дори да мислиш, че е невъзможно!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цветето Б. Все права защищены
