Patrizzia (Надежда Ангелова)
2069 18194
6 jul 2022, 7:47

Дори и леваците стигат до край 

  Poesía » Otra
347 3 7

Звездите по покрива ритат планети,
Луната отсъжда пореден пенал.
И после се питат поетите клети:
— "С два леви чепика, а как съм играл?"

 

А Марс фаулира ме с пасове къси,
два жълти картона и вдигат червен.
И после се чудя сама на ума си,
защо ли ми бе да се раждам Овен?

 

Раздраната мрежа да кърпя се мъча,
ехти по трибуните песен за друг.
Късметът ми фалцово бяга по тъча
и често в засада съм, просто напук.

 

Съдията страничният семки ли люпи?
Луната усмихва се: "— Просто играй"!
Без разни ненужни трофеи и купи,
дори и леваците стигат до край".

 

-----------------------------------------------------------------------------

Благодаря за идеята, Красе! :)

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Креми!
  • Много готино! 🙂
  • Красенце и на мен, както и на всички нас ми " играят" пред очите тези пладнешки звезди, а това е само началото... Прегръдка за всички!
  • Хаха, добре! Тези, които играят заради играта, а не заради отличията, са по-щастливи
  • Забавно!
  • !
  • Рипат звездите, но не по небето –
    инфлацията здраво ги разлюля...
    Тъмно ли ти е, Боже, или светло?
    Колко струва вярата? Свещ или хляб?
    Прощавай, че днес съм повече гладен.
    Заделил съм ти и за половин свещ.
    Плюс звездите, дето виждам по пладне,
    вярвам ще стигнат здраве да ми дадеш...

    Изобщо Наде, изместих изцяло темата на твойто футболно дерби, но тъкмо ми се мерна някакво заглавие и ти с тези звезди - кои ритат, кои рипат
Propuestas
: ??:??