6 июл. 2022 г., 07:47

Дори и леваците стигат до край

614 3 6

Звездите по покрива ритат планети,
Луната отсъжда пореден пенал.
И после се питат поетите клети:
— "С два леви чепика, а как съм играл?"

 

А Марс фаулира ме с пасове къси,
два жълти картона и вдигат червен.
И после се чудя сама на ума си,
защо ли ми бе да се раждам Овен?

 

Раздраната мрежа да кърпя се мъча,
ехти по трибуните песен за друг.
Късметът ми фалцово бяга по тъча
и често в засада съм, просто напук.

 

Съдията страничният семки ли люпи?
Луната усмихва се: "— Просто играй"!
Без разни ненужни трофеи и купи,
дори и леваците стигат до край".

 

-----------------------------------------------------------------------------

Благодаря за идеята, Красе! :)

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...