6.07.2022 г., 7:47

Дори и леваците стигат до край

613 3 6

Звездите по покрива ритат планети,
Луната отсъжда пореден пенал.
И после се питат поетите клети:
— "С два леви чепика, а как съм играл?"

 

А Марс фаулира ме с пасове къси,
два жълти картона и вдигат червен.
И после се чудя сама на ума си,
защо ли ми бе да се раждам Овен?

 

Раздраната мрежа да кърпя се мъча,
ехти по трибуните песен за друг.
Късметът ми фалцово бяга по тъча
и често в засада съм, просто напук.

 

Съдията страничният семки ли люпи?
Луната усмихва се: "— Просто играй"!
Без разни ненужни трофеи и купи,
дори и леваците стигат до край".

 

-----------------------------------------------------------------------------

Благодаря за идеята, Красе! :)

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...