20 may 2008, 6:47

Дори и след смъртта

  Poesía
752 0 4

 

Дори и след смъртта

 

Бавно отронвам сълза след сълза,
а след теб остана само горчива следа.
Не мога да забравя миналите дни.
Как да забравя изгубените мечти?
Винаги ще помня нежните ти целувки
и дългите, страстни милувки.
Знай, за теб ще плача,
дори след като се спусне здрача.
Дори и да отида долу под пръстта,
ще те помня... дори и след смъртта!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефка Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Животът никак не е лош, когато можеш да го живееш. Нито смъртта е страшна, когато можеш да умреш. Страшно е, когато не можеш вече да живееш, нито да умреш. Единствената среда, която не само не е златна, но е бездна, пълна с ужаси.
  • Много е хубаво
  • Ще се опитам аз, да те изкарам от тази дупка безтегловна,
    на твоето сърце, да сложа още веднъж, усмивката доволна
  • без последните два реда...ще е прекрасно...
    с обич, Стефка.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...