May 20, 2008, 6:47 AM

Дори и след смъртта

  Poetry
751 0 4

 

Дори и след смъртта

 

Бавно отронвам сълза след сълза,
а след теб остана само горчива следа.
Не мога да забравя миналите дни.
Как да забравя изгубените мечти?
Винаги ще помня нежните ти целувки
и дългите, страстни милувки.
Знай, за теб ще плача,
дори след като се спусне здрача.
Дори и да отида долу под пръстта,
ще те помня... дори и след смъртта!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефка Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Животът никак не е лош, когато можеш да го живееш. Нито смъртта е страшна, когато можеш да умреш. Страшно е, когато не можеш вече да живееш, нито да умреш. Единствената среда, която не само не е златна, но е бездна, пълна с ужаси.
  • Много е хубаво
  • Ще се опитам аз, да те изкарам от тази дупка безтегловна,
    на твоето сърце, да сложа още веднъж, усмивката доволна
  • без последните два реда...ще е прекрасно...
    с обич, Стефка.

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....