14 ago 2011, 23:22

Дори и вятърът притихва омагьосан 

  Poesía » Filosófica
1230 0 25

Дори и вятърът притихва омагьосан

 

                                          с реверанс към именниците

 

 

Мария се прибира... Отдалече

подават тънки токчета сигнали.

Мустаци сучат в кръчмата мъжете,

прегръщат чаши и снагата ú мечтаят...

 

Целуват плочките на тротоара

следите изпод остроносите обувки.

Хлапета вдишват жадно аромата

в извитата змиорка на парфюма ú...

 

Във тежките къдрици на косите ú

игриво скачат  зайчета от слънце.

Червени макове, прегърнали метличини,

се смеят на полата ú сред гънките...

 

Дори и вятърът притихва омагьосан

и коленичи ничком във нозете ú...

Мария се прибира... Всички погледи

я следват като уличните песове

 

с въздишки и със тлееща надежда,

че, докато Мария се прибира,

по улицата ни непридружена

на всички ни принадлежи магията...

© Дочка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??