Дори и вятърът притихва омагьосан
Дори и вятърът притихва омагьосан
с реверанс към именниците
Мария се прибира... Отдалече
подават тънки токчета сигнали.
Мустаци сучат в кръчмата мъжете,
прегръщат чаши и снагата ú мечтаят...
Целуват плочките на тротоара
следите изпод остроносите обувки.
Хлапета вдишват жадно аромата
в извитата змиорка на парфюма ú...
Във тежките къдрици на косите ú
игриво скачат зайчета от слънце.
Червени макове, прегърнали метличини,
се смеят на полата ú сред гънките...
Дори и вятърът притихва омагьосан
и коленичи ничком във нозете ú...
Мария се прибира... Всички погледи
я следват като уличните песове
с въздишки и със тлееща надежда,
че, докато Мария се прибира,
по улицата ни непридружена
на всички ни принадлежи магията...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дочка Василева Все права защищены
Поздравления, Доче, много живописно!
