Дори и вятърът притихва омагьосан

Поэзия » Философская

1.5K 0 25

с реверанс към именниците

Мария се прибира... Отдалече

подават тънки токчета сигнали.

Мустаци сучат в кръчмата мъжете,

прегръщат чаши и снагата ú мечтаят...

Целуват плочките на тротоара

следите изпод остроносите обувки.

Хлапета вдишват жадно аромата

в извитата змиорка на парфюма ú...

Във тежките къдрици на косите ú

игриво скачат зайчета от слънце.

Червени макове, прегърнали метличини,

се смеят на полата ú сред гънките...

Дори и вятърът притихва омагьосан

и коленичи ничком във нозете ú...

Мария се прибира... Всички погледи

я следват като уличните песове

с въздишки и със тлееща надежда,

че, докато Мария се прибира,

по улицата ни непридружена

на всички ни принадлежи магията...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

pepsi1975 (Пепи Оджакова)

Чак аз усетих парфюма и Поздравления, Доче, много живописно!

2011-08-21T12:09:15+03:00
Laska (Ласка Александрова)

изрисувано!

2011-08-21T10:56:37+03:00
azura_luna (Петя Стефанова)

Прозаична, картинна лирика...за вечната жена!

2011-08-21T10:50:46+03:00
ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)

много красиво, Доче!
умееш да рисуваш с думите!!!

2011-08-21T10:47:48+03:00
Довереница (Дочка Василева)

Благодаря,момичета и момчета.Да са живи и здрави именниците и ние покрай тях.Богородица да ви закриля

2011-08-18T00:24:26+03:00