Дори когато
Дори когато яростно вали
и облаците черни ме затискат,
в очите им намръщени и зли
опитвам да намеря светла мисъл.
Дори когато подлият живот
ме сритва и подгъвам колената,
припомням си, че съм човек, не скот
и продължавам, куцайки нататък.
Дори когато много ми горчи
и вкиснати лимони ми поднасят,
откривам нежност в нечии очи,
усмихвам се и пия лимонада.
Дори когато точно под носа
затръшнат ми врата и ме отпратят,
с усмивка на уста ще се спася.
Усмивката е верен мой приятел!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Nina Sarieva Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
. Благодаря, Ирен!
