21 ago 2008, 10:16

Дори не мога да заплача

  Poesía » Otra
1.2K 0 18

Дори не мога да заплача...
само нещо отвътре ме сплесква.
Сега съм и жертвата, и палача
и сама рисувам си портрет-гротеска...

 

Не, не, не... сънувах достатъчно балади.
И покрих земята с пепел. Изгарях на клади.
Не, не, не... плувах в достатъчно твои думи.
И изтърках си подметките. Чувствата ми бяха друми...

 

Дори не мога да заплача...
Да плача на воля, да ридая със глас.
Утайката остана и нагарча...
Да нагарча, да ми напомня за твоята власт.

 

Да, да, да... постлах ти червения килим.
И очаквах заедно да изиграем ролите във този филм.
Да, да, да... говоря именно за тази сцена,
когато душата сама назад поема...

 

Дори не мога да заплача...
От поддържащите роли най боли.
Между светлините на очите си се влача.
Хайде, заплачи... Не текват и проклетите сълзи...

 

Да... не, не! Любовна драма...
Happy end - не, такова нещо няма.
Не... да, да! Сюжетът се обърка...
Аз все така не плача... и се побърквам...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Нали така, Митко... и аз това се питам как може такова нещо...
    Навярно хората са ме съжалили... Пък стихотворението сигурно е много посредствено...
    ---
    Благодаря на всички, които са коментирали, много ме радвате, приятели!

    P.S. Може би този "низ от вълнения" е предизвикан от това, че самото стихо е писано с много вълнение, всяка дума е почувствана
  • Не мога да разбера това стихотворение защо трябва да предизвиква низ от вълнения...Но както и да е...
  • Натъжи ме... Прекрасно е! Продължавай да пишеш!
  • Много хубав и емоционален стих, Катя!
    Адмирации!
  • ти си млада и бързо ще го надживееш. поздрав!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...