Aug 21, 2008, 10:16 AM

Дори не мога да заплача

  Poetry » Other
1.2K 0 18

Дори не мога да заплача...
само нещо отвътре ме сплесква.
Сега съм и жертвата, и палача
и сама рисувам си портрет-гротеска...

 

Не, не, не... сънувах достатъчно балади.
И покрих земята с пепел. Изгарях на клади.
Не, не, не... плувах в достатъчно твои думи.
И изтърках си подметките. Чувствата ми бяха друми...

 

Дори не мога да заплача...
Да плача на воля, да ридая със глас.
Утайката остана и нагарча...
Да нагарча, да ми напомня за твоята власт.

 

Да, да, да... постлах ти червения килим.
И очаквах заедно да изиграем ролите във този филм.
Да, да, да... говоря именно за тази сцена,
когато душата сама назад поема...

 

Дори не мога да заплача...
От поддържащите роли най боли.
Между светлините на очите си се влача.
Хайде, заплачи... Не текват и проклетите сълзи...

 

Да... не, не! Любовна драма...
Happy end - не, такова нещо няма.
Не... да, да! Сюжетът се обърка...
Аз все така не плача... и се побърквам...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

  • Нали така, Митко... и аз това се питам как може такова нещо...
    Навярно хората са ме съжалили... Пък стихотворението сигурно е много посредствено...
    ---
    Благодаря на всички, които са коментирали, много ме радвате, приятели!

    P.S. Може би този "низ от вълнения" е предизвикан от това, че самото стихо е писано с много вълнение, всяка дума е почувствана
  • Не мога да разбера това стихотворение защо трябва да предизвиква низ от вълнения...Но както и да е...
  • Натъжи ме... Прекрасно е! Продължавай да пишеш!
  • Много хубав и емоционален стих, Катя!
    Адмирации!
  • ти си млада и бързо ще го надживееш. поздрав!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...