Aug 21, 2008, 10:16 AM

Дори не мога да заплача 

  Poetry » Other
1055 0 18

Дори не мога да заплача...
само нещо отвътре ме сплесква.
Сега съм и жертвата, и палача
и сама рисувам си портрет-гротеска...

 

Не, не, не... сънувах достатъчно балади.
И покрих земята с пепел. Изгарях на клади.
Не, не, не... плувах в достатъчно твои думи.
И изтърках си подметките. Чувствата ми бяха друми...

 

Дори не мога да заплача...
Да плача на воля, да ридая със глас.
Утайката остана и нагарча...
Да нагарча, да ми напомня за твоята власт.

 

Да, да, да... постлах ти червения килим.
И очаквах заедно да изиграем ролите във този филм.
Да, да, да... говоря именно за тази сцена,
когато душата сама назад поема...

 

Дори не мога да заплача...
От поддържащите роли най боли.
Между светлините на очите си се влача.
Хайде, заплачи... Не текват и проклетите сълзи...

 

Да... не, не! Любовна драма...
Happy end - не, такова нещо няма.
Не... да, да! Сюжетът се обърка...
Аз все така не плача... и се побърквам...

 

© Катя All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Нали така, Митко... и аз това се питам как може такова нещо...
    Навярно хората са ме съжалили... Пък стихотворението сигурно е много посредствено...
    ---
    Благодаря на всички, които са коментирали, много ме радвате, приятели!

    P.S. Може би този "низ от вълнения" е предизвикан от това, че самото стихо е писано с много вълнение, всяка дума е почувствана
  • Не мога да разбера това стихотворение защо трябва да предизвиква низ от вълнения...Но както и да е...
  • Натъжи ме... Прекрасно е! Продължавай да пишеш!
  • Много хубав и емоционален стих, Катя!
    Адмирации!
  • ти си млада и бързо ще го надживееш. поздрав!
  • много общи спомени, сестричке ;( не тъжи... истинските неща устояват на времето...
  • Тъжно,но много хубаво!Поздрав!
  • От поддържащите роли най боли.
    Между светлините на очите си се влача.
    Хайде, заплачи... Не текват и проклетите сълзи...

    !!!...
  • Чудесна си,Кате!Прегръдки!
  • прегръщам те с обич...тъжен тежък стих...
  • Любовта горчи... понякога...
    Стихът е страхотен - поздравчета!!!
  • Поплачи!
    А после се усмихни, защото пишеш разкошно, мило дете!
  • Невероятен е стихът ти, Катя! Много чувства си вложила в него и именно затова звучи така искрен! Поздрав от сърце!
  • Поплачи си, за да ти олекне!
    И после, с изправена глава
    поеми съдбата в ръцете си,
    за да преоткриеш нов света!
  • "говоря именно за тази сцена,
    когато душата сама назаде поема..."
    Да,да,да ...Прекрасно е


  • От поддържащите роли най-боли.

    Така е...
  • "Дори не мога да заплача..."А толкова олеква на душата ако си поплачем.
    Поздрави!
  • Ех детенце,всичко отминава...но докато отмине...!
    С обич!
Random works
: ??:??