lindastefani (Камелия)
6 95

10 jun 2013, 18:01

Дори пак да вали!!!

Poesía

718 0 5

Дори пак да вали!!!

Някак странно се чувствам, когато вали.

Облак слънце притулва и се стелят мъгли.

Нейде кучета лаят, кукуригат петли...

Всичко мрачно е някак си, но свирукат щурци.

Чак сега тъй ми хрумна, че обичам дъжда,

да ме мокри и се стича като бистра роса.

Да полази по кожата - нежно тиха сълза...

с пръски свежест да гали мойта крехка душа.

Е, каквото ме мокри, нека после суши.

Ще се вдигнат и гъстите юнски мъгли.

Слънце пак ще огрее и в деня светлосин

ще ми бъде уютно... дори пак да вали.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

lindastefani (Камелия)

Благодаря ти, Вили!!!
Не че имаме особено богат избор в момента,
но аз наистина обожавам дъжда!!!
Вчера цопах до коляно в пороя без чадър,
защото вихрушката го отнесе, а градушката
ме щъкаше по главата.
Иначе най-обичам да казвам, че красотата е за тези,
които умеят да я откриват и консумират
дори и в една съвсееем обикновена капчица дъжд!!!

2013-06-12T22:59:01+03:00
vilflovers (Виолета Минчева)

Чета,а навън вали вечерен юнски дъжд и е приятно...Поздрави!

2013-06-11T22:16:50+03:00
lindastefani (Камелия)

От Сърчице ви Благодаря,
че и вие обичате Дъжда!!!

2013-06-11T20:29:42+03:00
valqka (Валентин Василев)

Нека са свежи душите ни - нека вали!

2013-06-11T15:56:40+03:00
doubt (Ирина)

След всеки дъжд изгрява слънце...нека грее в душата ти!!! А когато заобичаме дъжда, ще ни е по-лесно да понасяме бурите в деня си "светлосин". Браво! Хареса ми!

2013-06-11T11:45:31+03:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0