10.06.2013 г., 18:01

Дори пак да вали!!!

711 0 5

                   Дори пак да вали!!!

 

Някак странно се чувствам, когато вали.

Облак слънце притулва и се стелят мъгли.

Нейде кучета лаят, кукуригат петли...

Всичко мрачно е някак си, но свирукат щурци.

 

Чак сега тъй ми хрумна, че обичам дъжда,

да ме мокри и се стича като бистра роса.

Да полази по кожата - нежно тиха сълза...

с пръски свежест да гали мойта крехка душа.

 

Е, каквото ме мокри, нека после суши.

Ще се вдигнат и гъстите юнски мъгли.

Слънце пак ще огрее и в деня светлосин

ще ми бъде уютно... дори пак да вали.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Камелия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Вили!!!
    Не че имаме особено богат избор в момента,
    но аз наистина обожавам дъжда!!!
    Вчера цопах до коляно в пороя без чадър,
    защото вихрушката го отнесе, а градушката
    ме щъкаше по главата.
    Иначе най-обичам да казвам, че красотата е за тези,
    които умеят да я откриват и консумират
    дори и в една съвсееем обикновена капчица дъжд!!!
  • Чета,а навън вали вечерен юнски дъжд и е приятно...Поздрави!
  • От Сърчице ви Благодаря,
    че и вие обичате Дъжда!!!
  • Нека са свежи душите ни - нека вали!
  • След всеки дъжд изгрява слънце...нека грее в душата ти!!! А когато заобичаме дъжда, ще ни е по-лесно да понасяме бурите в деня си "светлосин". Браво! Хареса ми!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...