Дори пак да вали!!!
Някак странно се чувствам, когато вали.
Облак слънце притулва и се стелят мъгли.
Нейде кучета лаят, кукуригат петли...
Всичко мрачно е някак си, но свирукат щурци.
Чак сега тъй ми хрумна, че обичам дъжда,
да ме мокри и се стича като бистра роса.
Да полази по кожата - нежно тиха сълза...
с пръски свежест да гали мойта крехка душа.
Е, каквото ме мокри, нека после суши.
Ще се вдигнат и гъстите юнски мъгли.
Слънце пак ще огрее и в деня светлосин ...