1 jun 2020, 9:33

Дори за само шепичка минути

  Poesía » Otra
1K 12 18

Върбóви клонки вятърът плете,
да хване сън – с опашка, от хвърчило.
Такъв е – малко, палаво дете,
дъгата, под ресниците си скрило.

 

С разрошени тополи да брои,
едно, две, три и бързо да се крие.
От мрак, да се люлее, до зори,
на люлките, край старата джамия.

 

Да литне, със крила от стар афиш,
да си открадне шапка от пазача,
на лунапарка тих, докато спиш
и с котетата в парка, да подскача.

 

Сълза да пусне, в утринна трева,
случайно, ако в твърд калкан удари,
немирната си, чорлава глава
и всички птици да са му другари.

 

Аз тихо наблюдавам – отстрани,
тупти сърцето, с тласъци, нечути.
Ех, детството ми, Вятърко, върни!
Дори за само шепичка минути.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...