Дори за само шепичка минути
Върбóви клонки вятърът плете,
да хване сън – с опашка, от хвърчило.
Такъв е – малко, палаво дете,
дъгата, под ресниците си скрило.
С разрошени тополи да брои,
едно, две, три и бързо да се крие.
От мрак, да се люлее, до зори,
на люлките, край старата джамия.
Да литне, със крила от стар афиш,
да си открадне шапка от пазача,
на лунапарка тих, докато спиш
и с котетата в парка, да подскача.
Сълза да пусне, в утринна трева,
случайно, ако в твърд калкан удари,
немирната си, чорлава глава
и всички птици да са му другари.
Аз тихо наблюдавам – отстрани,
тупти сърцето, с тласъци, нечути.
Ех, детството ми, Вятърко, върни!
Дори за само шепичка минути.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
