28 jun 2014, 12:03

Дошло е време да си кажем Сбогом

  Poesía
3.6K 1 12

Това е! Не мога повече така!

Дошло е време да се разделим!

Ела, сбогувай се със мен. Сега!

Но първо нека малко помълчим...

 

И да си спомним колко точно взе ми

и колко нощи ти приставах,

проми ми мозъка. Къде ли

не те укривах. За да те забравя.

 

Но ти намираше пролуки

и връщаше се настойчиво,

макар че никога не ти е пукало

дали сред живите съм жива!

 

Душата ми пробойна стана,

изтекоха през нея всички чувства,

възглавницата ми свидетел ням е

на цялата горчилка пуста.

 

А те обичах! Странно е, признавам, 

защото беше повече от болка.

Привързаност ли бе, не зная,

или да викна "Стига толкоз!"

 

така и не намерих сили досега!

Но уморих се вече да ти "шетам",

приключихме! Отивай си, тъга!

Че нямаш вече място във сърцето!

Сега владее в него Любовта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Донова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ама ме усмихна! Повярвай ми, не съм се засегнала ни най-малко! И с риск да ме завъртят на бавен огън, ще си призная, че с предните ми два профила, които по една или друга причина изтрих, умишлено съм качвала творби, с които съм търсела провокация или най-малкото да ме "клъвнат", че да се изкефя, но не би! И да знаеш, че си права, колкото и любовта да е звезди посред бял ден, когато те "прониже", никое магическо щракване с пръсти не е в състояние да изтрие мътилката, наслоявана с месеци или години в душата! Колко повече, когато чувството си отиде... Наистина ми беше приятно да дебатираме, но спирам дотук, всеки по-нататъшен разговор би изместил фокуса от творбата и ще бъде в разрез с Правилника!
    Няма за какво да ми благодариш, с удоволствие бих продължила разговора на друго място, да речем чаша кафе
  • Ха, Яна! Радвам се, че се "престраши"! Разбира се, всеки има право на лично мнение, както и свободата да го изрази! Нямаш представа колко се вдъхновявам (нахъсвам, казано по-простичко) от критики, но народът си мълчи, бе! Е, друг е въпросът, че пустото ми вироглавство рядко ми позволява да изневеря на себе си и да взема от дума! Сега ще направя едно изявление обаче, за всички, които не са се престрашили, но мислят финала за претруфен - лично за мен последният ред е най-важен и всичко преди него е просто прелюдия. Махна ли го, ще е все едно гаджето ти да каже "Обичам" без местоимението. Ама теб ли обичам, мене си ли, дрънкулките ли... не става ясно. Така и тук. Отивай си, тъга, че нямаш вече място в сърцето. Ама защо нямаш? Защото в него е обратното на тъгата, т.е. щастието. Ама защо съм щастлива? Излекувах се от жестока болест (това си е вече сериозно)? Сдобих се с курортче на Малдивите, наследство ми от петия син на осмия братовчед на доведената ми сестра (това вече си е пресилено)? Или... Много са поводите за радост и друг е въпросът, че по подразбиране щастието се свързва с любовта и има защо! Уау, това всичкото аз ли го написах? Всъщност, идеята ми беше да ти кажа, че коментарът ти е много мил и сърдечно ти благодаря!
    Както и на всички, прочели, гласували, коментирали, сгряли ме! Жегаааа, на 'жакузи отивам, на 'жакузи
  • Чудно е, Таня!!! Прочетох го с удоволствие!
  • Много сполучливо изведена поезия и заведена, където трябва.
    Поздравления- очаквах, че краят ще изненада.Wali/Виолета Томова/
  • Е, да си ходи вече, стига и толкова

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...