Дошло е време да си кажем Сбогом

Поезия

3.6K 1 12

Това е! Не мога повече така!

Дошло е време да се разделим!

Ела, сбогувай се със мен. Сега!

Но първо нека малко помълчим...

И да си спомним колко точно взе ми

и колко нощи ти приставах,

проми ми мозъка. Къде ли

не те укривах. За да те забравя.

Но ти намираше пролуки

и връщаше се настойчиво,

макар че никога не ти е пукало

дали сред живите съм жива!

Душата ми пробойна стана,

изтекоха през нея всички чувства,

възглавницата ми свидетел ням е

на цялата горчилка пуста.

А те обичах! Странно е, признавам,

защото беше повече от болка.

Привързаност ли бе, не зная,

или да викна "Стига толкоз!"

така и не намерих сили досега!

Но уморих се вече да ти "шетам",

приключихме! Отивай си, тъга!

Че нямаш вече място във сърцето!

Сега владее в него Любовта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

toxin (Таня Донова)

Ама ме усмихна! Повярвай ми, не съм се засегнала ни най-малко! И с риск да ме завъртят на бавен огън, ще си призная, че с предните ми два профила, които по една или друга причина изтрих, умишлено съм качвала творби, с които съм търсела провокация или най-малкото да ме "клъвнат", че да се изкефя, но не би! И да знаеш, че си права, колкото и любовта да е звезди посред бял ден, когато те "прониже", никое магическо щракване с пръсти не е в състояние да изтрие мътилката, наслоявана с месеци или години в душата! Колко повече, когато чувството си отиде... Наистина ми беше приятно да дебатираме, но спирам дотук, всеки по-нататъшен разговор би изместил фокуса от творбата и ще бъде в разрез с Правилника!
Няма за какво да ми благодариш, с удоволствие бих продължила разговора на друго място, да речем чаша кафе

2014-06-29T19:25:37+03:00
toxin (Таня Донова)

Ха, Яна! Радвам се, че се "престраши"! Разбира се, всеки има право на лично мнение, както и свободата да го изрази! Нямаш представа колко се вдъхновявам (нахъсвам, казано по-простичко) от критики, но народът си мълчи, бе! Е, друг е въпросът, че пустото ми вироглавство рядко ми позволява да изневеря на себе си и да взема от дума! Сега ще направя едно изявление обаче, за всички, които не са се престрашили, но мислят финала за претруфен - лично за мен последният ред е най-важен и всичко преди него е просто прелюдия. Махна ли го, ще е все едно гаджето ти да каже "Обичам" без местоимението. Ама теб ли обичам, мене си ли, дрънкулките ли... не става ясно. Така и тук. Отивай си, тъга, че нямаш вече място в сърцето. Ама защо нямаш? Защото в него е обратното на тъгата, т.е. щастието. Ама защо съм щастлива? Излекувах се от жестока болест (това си е вече сериозно)? Сдобих се с курортче на Малдивите, наследство ми от петия син на осмия братовчед на доведената ми сестра (това вече си е пресилено)? Или... Много са поводите за радост и друг е въпросът, че по подразбиране щастието се свързва с любовта и има защо! Уау, това всичкото аз ли го написах? Всъщност, идеята ми беше да ти кажа, че коментарът ти е много мил и сърдечно ти благодаря!
Както и на всички, прочели, гласували, коментирали, сгряли ме! Жегаааа, на 'жакузи отивам, на 'жакузи

2014-06-29T13:06:28+03:00
bohem

Чудно е, Таня!!! Прочетох го с удоволствие!

2014-06-29T10:57:58+03:00
Wali (Виолета Томова)

Много сполучливо изведена поезия и заведена, където трябва.
Поздравления- очаквах, че краят ще изненада.Wali/Виолета Томова/

2014-06-29T09:32:33+03:00
Самодива (Вики)

Е, да си ходи вече, стига и толкова

2014-06-28T19:54:05+03:00