Fuskov
53 249
25 abr 2021, 21:48

Досиетата „Х” 

  Poesía » De humor
716 2 7

Тайни и загадки, досиета „Х”,

бяха за мене идеята – фикс.

От стъпки пак дочувах шума,

мина ми какво ли не в ума.

 

На светлината от мъждукащи звезди

ме гледаха загадъчни очи.

И очерта се насреща силует,

той движеше се като мен – назад, напред…

 

Дали въображение, дали…, остава мит,

не! Предстоеше среща от третия вид!

С поглед потърсих летящата чиния,

какво ли щяха да ми сторят тия?

 

... на опит да подложат моето тяло?

Да ме отвлекат, убият? О, Боже прости!

Ще търпя, няма как - то се е видяло!

О, звезден миг поспри!

 

Прищрака нещо, обля ме в бяло

и разтуптя се моето сърце…

Ааааа, тока пак дойде, аз гледах в огледало –

моя силует и моето лице!

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • а мои летающие тарелки сменил летающий чайник)
  • ... и загадъчно... Студио "Х"... Благодаря Генек!
  • Подкокоросващо, стряскащо, смешно и замислящо.
  • Зиг влече си ни тайййййнственото и тва е... Оглеждам се наляво и надясно, белким видя НЛО...
  • 🤣😂🤣 Е, не! Напомни ми и аз как се стряскам от себе си понякога, ама то не ми трябва токът да е спрял, може и на светло 😂🤣 Браво, Фусков! Поредният готин, забавен, суперстих! 😊
  • А аз обичах повече Скъли и Модър...

  • Обичах го този сериал.
Propuestas
: ??:??