Досиетата „Х”
Тайни и загадки, досиета „Х”,
бяха за мене идеята – фикс.
От стъпки пак дочувах шума,
мина ми какво ли не в ума.
На светлината от мъждукащи звезди
ме гледаха загадъчни очи.
И очерта се насреща силует,
той движеше се като мен – назад, напред…
Дали въображение, дали…, остава мит,
не! Предстоеше среща от третия вид!
С поглед потърсих летящата чиния,
какво ли щяха да ми сторят тия?
... на опит да подложат моето тяло?
Да ме отвлекат, убият? О, Боже прости!
Ще търпя, няма как - то се е видяло!
О, звезден миг поспри!
Прищрака нещо, обля ме в бяло
и разтуптя се моето сърце…
Ааааа, тока пак дойде, аз гледах в огледало –
моя силует и моето лице!
Благодаря Генек!
