Достатъчност
на Вл. Висоцки – 72 години от рождението му
И аз, като теб...
Побеснявам, когато пристъпват към мен изотзад.
Уж случайно, когато ме срещат - не ми е приятно,
щом ме тупат по плешките, просто умирам от яд.
Бих захапал ръката, ако ще да е даже на брат ми.
Не обичам след себе си всякакъв вид коментар.
И нощем, и денем аз винаги все съм си същия.
Не понасям подплата. Душата ми няма хастар.
Многоликите хора не влизат във моята къща.
Подлудяват ме дяволи, шепнещи в мойто ухо ...