23 ene 2010, 13:49

Достатъчност

999 0 13

Достатъчност

              на Вл. Висоцки – 72 години от рождението му  

 

 

И аз, като теб...

 

Побеснявам, когато пристъпват към мен изотзад.

Уж случайно, когато ме срещат - не ми е приятно,

щом ме тупат по плешките, просто умирам от яд.

Бих захапал ръката, ако ще да е даже на брат ми.

 

Не обичам след себе си всякакъв вид коментар.

И нощем, и денем аз винаги все съм си същия.

Не понасям подплата. Душата ми няма хастар.

Многоликите хора не влизат във моята къща.

 

Подлудяват ме дяволи, шепнещи  в мойто ухо

чужди тайни интимни за евтини клюки комшийски.                          

И ме втриса, когато пред мен се говори едно,

а от други го чувам - извъртяно. По византийски.

 

Даже капчица газ му е много на бурето с мед

сладостта да превърне в горчива омраза за всеки.

И безсмислен страхът е да плуваш при буря в море,

щом лъжица вода - би могла да удави човека.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Калчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "И аз, като теб...

    Побеснявам, когато пристъпват към мен изотзад."

    ...................................
  • Стопроцентно съгласие !
    Поздравления!
  • Сякаш малко по-различен стих ни поднасяш тук, но на същата висота.
  • Поздравления!
  • храна за душата са тези стихове! невероятна сила излъчват!
    благодаря за великолепната Поезия!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...