23 янв. 2010 г., 13:49

Достатъчност 

  Поэзия » Философская
785 0 13

Достатъчност

              на Вл. Висоцки – 72 години от рождението му  

 

 

И аз, като теб...

 

Побеснявам, когато пристъпват към мен изотзад.

Уж случайно, когато ме срещат - не ми е приятно,

щом ме тупат по плешките, просто умирам от яд.

Бих захапал ръката, ако ще да е даже на брат ми.

 

Не обичам след себе си всякакъв вид коментар.

И нощем, и денем аз винаги все съм си същия.

Не понасям подплата. Душата ми няма хастар.

Многоликите хора не влизат във моята къща.

 

Подлудяват ме дяволи, шепнещи  в мойто ухо

чужди тайни интимни за евтини клюки комшийски.                          

И ме втриса, когато пред мен се говори едно,

а от други го чувам - извъртяно. По византийски.

 

Даже капчица газ му е много на бурето с мед

сладостта да превърне в горчива омраза за всеки.

И безсмислен страхът е да плуваш при буря в море,

щом лъжица вода - би могла да удави човека.

 

 

© Александър Калчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??