Доплувах ли тогава до сърцето ти
през хладните реки на самотата?
Развързах ли със нежности ръцете ти
от стегнатия възел на тъгата?
Докоснах ли душата ти с безплътност
на облаци, събрала се в очите ми?
Във лунните зеници е безпътно
и аз принадлежа, но пак съм ничия.
Надига се под кожата ми обич,
разляла нощна лудост по кръвта -
поникват като бели гъби думите,
поляти с мокра, тъмна тишина. ...