Достигнах ли...
Доплувах ли тогава до сърцето ти
през хладните реки на самотата?
Развързах ли със нежности ръцете ти
от стегнатия възел на тъгата?
Докоснах ли душата ти с безплътност
на облаци, събрала се в очите ми?
Във лунните зеници е безпътно
и аз принадлежа, но пак съм ничия.
Надига се под кожата ми обич,
разляла нощна лудост по кръвта -
поникват като бели гъби думите,
поляти с мокра, тъмна тишина.
По върховте ми пулсират пръстите,
опарени от чакано споделяне.
А птиците във тебе пак възкръснаха
и в дланите ми гнезден дом намериха -
кълвяха на трошици тъмнината,
полепнала в перата на ръцете ми.
Заспивайки в дървото на сумрака,
се будеха в очите, с изгрев светещи.
Достигнах ли душата ти тогава,
минавайки на пръсти по нощта?
Надникнах ли във тайни,премълчани
на хапки пареща горчивина?
Разлях ли като чаша празнотата,
събирана от капки неприсъствие?
За миг поне прелях ли в теб - оттатък
предпазната стена на недопускане?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Инна Всички права запазени
