4 jun 2012, 9:44

Доверие

  Poesía » Civil
612 0 0

"Доверие" - каква прекрасна дума,
поверие това прерасна помежду ни.
от векове камъка дълбаем с разум,
а за минути заличаваме го с думи.

Ти, ти и ти - стани,
ръката на сърце сложи -
Кажи!
Доверие ще дадеш ли на непознат?
Ами ако предложи ти пари,
ще се правиш ли на инат?
Спри! Няма нужда от лъжи!!!
Доверието така не се гради.
Приеми го и от лъжите се отърви.
Признай си - това си ти - върви.
Следващият. С познатия как си?
Признаваш ли познати навици -
доверието, въздържайки, сгреши,
превърна познатите във навлеци?
Чудесно, щом мълчиш - мислиш.
Когато го получиш, ще усетиш,
че не е трудно и ти да се решиш.
Сега отстъпи, все още ни пречиш.
Останахме двама, но не си мисли.
Приятели без доверие няма. Отвори!
Ето - моето приеми и го подслони,
не ме е грижа кога и дали ще изгори.
Да кажем, аз припознах, че си ти,
и ако не ми се довериш, прости,
но на себе си, че си свикнал с лъжи.
Ще разбера кой си - просто откажи.

Събираното с мъка го прахосваме,
но откраднато в разлъка просваме.
Загубихме го като дума, като жест,
потрудихме се от него да няма вест.

 

Vacuum

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Влади Мир Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...