"Доверие" - каква прекрасна дума,
поверие това прерасна помежду ни.
от векове камъка дълбаем с разум,
а за минути заличаваме го с думи.

Ти, ти и ти - стани,
ръката на сърце сложи -
Кажи!
Доверие ще дадеш ли на непознат?
Ами ако предложи ти пари,
ще се правиш ли на инат?
Спри! Няма нужда от лъжи!!!
Доверието така не се гради.
Приеми го и от лъжите се отърви.
Признай си - това си ти - върви.
Следващият. С познатия как си?
Признаваш ли познати навици -
доверието, въздържайки, сгреши,
превърна познатите във навлеци?
Чудесно, щом мълчиш - мислиш.
Когато го получиш, ще усетиш,
че не е трудно и ти да се решиш.
Сега отстъпи, все още ни пречиш.
Останахме двама, но не си мисли.
Приятели без доверие няма. Отвори!
Ето - моето приеми и го подслони,
не ме е грижа кога и дали ще изгори.
Да кажем, аз припознах, че си ти,
и ако не ми се довериш, прости,
но на себе си, че си свикнал с лъжи.
Ще разбера кой си - просто откажи.

Събираното с мъка го прахосваме,
но откраднато в разлъка просваме.
Загубихме го като дума, като жест,
потрудихме се от него да няма вест.

Vacuum