Доверие
"Доверие" - каква прекрасна дума,
поверие това прерасна помежду ни.
от векове камъка дълбаем с разум,
а за минути заличаваме го с думи.
Ти, ти и ти - стани,
ръката на сърце сложи -
Кажи!
Доверие ще дадеш ли на непознат?
Ами ако предложи ти пари,
ще се правиш ли на инат?
Спри! Няма нужда от лъжи!!!
Доверието така не се гради.
Приеми го и от лъжите се отърви.
Признай си - това си ти - върви.
Следващият. С познатия как си?
Признаваш ли познати навици -
доверието, въздържайки, сгреши,
превърна познатите във навлеци?
Чудесно, щом мълчиш - мислиш.
Когато го получиш, ще усетиш,
че не е трудно и ти да се решиш.
Сега отстъпи, все още ни пречиш.
Останахме двама, но не си мисли.
Приятели без доверие няма. Отвори!
Ето - моето приеми и го подслони,
не ме е грижа кога и дали ще изгори.
Да кажем, аз припознах, че си ти,
и ако не ми се довериш, прости,
но на себе си, че си свикнал с лъжи.
Ще разбера кой си - просто откажи.
Събираното с мъка го прахосваме,
но откраднато в разлъка просваме.
Загубихме го като дума, като жест,
потрудихме се от него да няма вест.
Vacuum
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Влади Мир Всички права запазени