"Не гледай какво правя,
а слушай какво казвам."
Биеха камбани по вечерие -
за вяра във Исуса, във доброто,
но тихи бяха стъпките на селянина,
изгубил хляба от градушка по зърното.
Трудно виждащ знака за доверие,
той чувстваше се малък като мравка.
Не се нахранваше с поредното веселие -
там попът си развява калимявката.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Частица ОТпрашинка Todos los derechos reservados
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
