"Не гледай какво правя,
а слушай какво казвам."
Биеха камбани по вечерие -
за вяра във Исуса, във доброто,
но тихи бяха стъпките на селянина,
изгубил хляба от градушка по зърното.
Трудно виждащ знака за доверие,
той чувстваше се малък като мравка.
Не се нахранваше с поредното веселие -
там попът си развява калимявката.
© Частица ОТпрашинка Все права защищены
Браво за този стих!