Oct 6, 2012, 4:03 PM

Доверието

  Poetry » Love
1.9K 0 11

                                                              "Не гледай какво правя,

                                                                а слушай какво казвам."

 

 

 Биеха камбани по вечерие -

 за вяра във Исуса, във доброто,

 но тихи бяха стъпките на селянина,

 изгубил хляба от градушка по зърното.

 

 Трудно виждащ знака за доверие,

 той чувстваше се малък като мравка.

 Не се нахранваше с поредното веселие -

 там попът си развява калимявката.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Частица ОТпрашинка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...