"Не гледай какво правя,
а слушай какво казвам."
Биеха камбани по вечерие -
за вяра във Исуса, във доброто,
но тихи бяха стъпките на селянина,
изгубил хляба от градушка по зърното.
Трудно виждащ знака за доверие,
той чувстваше се малък като мравка.
Не се нахранваше с поредното веселие -
там попът си развява калимявката.
© Частица ОТпрашинка All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
