11 nov 2004, 15:28

Довиждане

  Poesía
1.8K 0 5
Аз довиждане ти казвам,
а като "сбогом" ми звучи
не искам приятелството младо
таз тежка дума да сломи.

Приятелство започнало наужким
приятелство изградено от прахта
приятелство нужно ни на двамата
приятелство граничещо с лубовта

Мило мое люляково цвете,
мъничко пораснало дете
времето ни пак нестигна
и премълчани останаха куп неща.

Затова сега довиждане ти казвам
влака отдалечава ме от теб
сърцето ми свитичко ридае
кога ли пак до теб ще си играе.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаил Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...