11 нояб. 2004 г., 15:28

Довиждане

1.8K 0 5
Аз довиждане ти казвам,
а като "сбогом" ми звучи
не искам приятелството младо
таз тежка дума да сломи.

Приятелство започнало наужким
приятелство изградено от прахта
приятелство нужно ни на двамата
приятелство граничещо с лубовта

Мило мое люляково цвете,
мъничко пораснало дете
времето ни пак нестигна
и премълчани останаха куп неща.

Затова сега довиждане ти казвам
влака отдалечава ме от теб
сърцето ми свитичко ридае
кога ли пак до теб ще си играе.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаил Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...