11 нояб. 2004 г., 15:28

Довиждане

1.8K 0 5
Аз довиждане ти казвам,
а като "сбогом" ми звучи
не искам приятелството младо
таз тежка дума да сломи.

Приятелство започнало наужким
приятелство изградено от прахта
приятелство нужно ни на двамата
приятелство граничещо с лубовта

Мило мое люляково цвете,
мъничко пораснало дете
времето ни пак нестигна
и премълчани останаха куп неща.

Затова сега довиждане ти казвам
влака отдалечава ме от теб
сърцето ми свитичко ридае
кога ли пак до теб ще си играе.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаил Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...