Nov 11, 2004, 3:28 PM

Довиждане

  Poetry
1.8K 0 5
Аз довиждане ти казвам,
а като "сбогом" ми звучи
не искам приятелството младо
таз тежка дума да сломи.

Приятелство започнало наужким
приятелство изградено от прахта
приятелство нужно ни на двамата
приятелство граничещо с лубовта

Мило мое люляково цвете,
мъничко пораснало дете
времето ни пак нестигна
и премълчани останаха куп неща.

Затова сега довиждане ти казвам
влака отдалечава ме от теб
сърцето ми свитичко ридае
кога ли пак до теб ще си играе.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....