Довиждане
Не мога да забравя часовете,
проведени на третия етаж.
Връхлитат ме куршумно гласовете,
картината позната: слънце, клас.
Ръцете Ви учебника поемат,
навярно се измаряте, нали?
Нозете Ви омекват от дилеми,
но трябва да създавате души…
Видях у вас нестихващия пламък,
съзрях звезда, която ме огря.
Дали нощта дели плътта на камък,
и после я дарява на жена?
Учителко, пред портата сме вече.
Светът е наш. Отлитаме сега.
Желая Ви: откривайте човеци.
Раздавайте добро и светлина.
Бъдете път, магия и проблясък.
Усещайте сърцата срещу Вас.
Вратите се затварят – нежен трясък
бележи край на сетния ни час...
© Димитър Драганов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Учителите преди всичко са Хора, с предимства и недостатъци. Те заслужават уважение, но днес минимално получават подобна форма на благодарност. Реалността е тъжна, но както казва Йовков, любовта е над всичко.
-
Ако преди да си учител е било призвание, сега е изпитание! Аз не знам от къде черпят сили и търпение днешните учители, за да си вършат добре работата. Да откриват, да ваят човеци. Поклон пред труда им!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
