Довиждане

19.02.2018 г., 0:12 ч.

Поезия » Друга

321 2 2

Не мога да забравя часовете,
проведени на третия етаж.
Връхлитат ме куршумно гласовете,
картината позната: слънце, клас.

Ръцете Ви учебника поемат,
навярно се измаряте, нали?
Нозете Ви омекват от дилеми,
но трябва да създавате души…

Видях у вас нестихващия пламък,
съзрях звезда, която ме огря.
Дали нощта дели плътта на камък,
и после я дарява на жена?

Учителко, пред портата сме вече.
Светът е наш. Отлитаме сега.
Желая Ви: откривайте човеци.
Раздавайте добро и светлина.

Бъдете път, магия и проблясък.
Усещайте сърцата срещу Вас.
Вратите се затварят – нежен трясък
бележи край на сетния ни час...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

thedac (Димитър Драганов)

2018-02-19T14:21:52+02:00

Учителите преди всичко са Хора, с предимства и недостатъци. Те заслужават уважение, но днес минимално получават подобна форма на благодарност. Реалността е тъжна, но както казва Йовков, любовта е над всичко.
goblenka (Маргарита Ангелова)

2018-02-19T06:32:36+02:00

Ако преди да си учител е било призвание, сега е изпитание! Аз не знам от къде черпят сили и търпение днешните учители, за да си вършат добре работата. Да откриват, да ваят човеци. Поклон пред труда им!