Довиждане
Не мога да забравя часовете,
проведени на третия етаж.
Връхлитат ме куршумно гласовете,
картината позната: слънце, клас.
Ръцете Ви учебника поемат,
навярно се измаряте, нали?
Нозете Ви омекват от дилеми,
но трябва да създавате души…
Видях у вас нестихващия пламък,
съзрях звезда, която ме огря.
Дали нощта дели плътта на камък,
и после я дарява на жена?
Учителко, пред портата сме вече.
Светът е наш. Отлитаме сега.
Желая Ви: откривайте човеци.
Раздавайте добро и светлина.
Бъдете път, магия и проблясък.
Усещайте сърцата срещу Вас.
Вратите се затварят – нежен трясък
бележи край на сетния ни час...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Драганов Все права защищены
