29 dic 2009, 18:33

Доза живот

  Poesía » Otra
691 0 1

Доза живот

 

Смееш се... харесва ти.
Не искаш това усещане да спира.
Не мърдаш от мястото си
и се зареждаш с нова доза смях.


Казвам ти: „Играеш си на руска рулетка с живота!”,
но ти не ме чуваш, а продължаваш
да дупчиш посинялата си ръка.

Ден след ден
ти си все весел,
нямаш нужда от никой и нищо,
затворен в себе си,
ти продължаваш да се смееш.

И ето, че тя дойде за теб,
но ти не можеш да я познаеш.
Смъртта... едно нежно и същевременно грубо същество.
Съжали те и проля една безполезна сълза
за един безполезен човек.

Дори тогава, когато ти оставаше
последен дъх
, ти го прекара с игла, забита във вената.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...